оперушинваха

Речник на българския език

1. оперушинваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оперушинваха е производна форма на оперушинвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оперушинваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оперушинваха е производна форма на оперушинвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).