оперушинвах

Речник на българския език

1. оперушинвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

оперушинвах е производна форма на оперушинвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. оперушинвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

оперушинвах е производна форма на оперушинвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).