оперушинвало е

Речник на българския език

1. оперушинвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оперушинвало е е производна форма на оперушинвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оперушинвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оперушинвало е е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оперушинвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оперушинвало е е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).