оперушинвали

Речник на българския език

1. оперушинвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оперушинвали е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оперушинвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оперушинвали е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оперушинвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оперушинвали е производна форма на оперушинвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оперушинвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оперушинвали е производна форма на оперушинвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).