оперушинвал

Речник на българския език

1. оперушинвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперушинвал е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оперушинвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оперушинвал е производна форма на оперушинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оперушинвал — мин. деят. св. прич. м. р.

оперушинвал е производна форма на оперушинвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оперушинвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оперушинвал е производна форма на оперушинвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).