оперил си

Речник на българския език

1. оперил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оперил си е производна форма на оперя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оперил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оперил си е производна форма на оперя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).