опердашил

Речник на българския език

1. опердашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опердашил е производна форма на опердаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опердашил — мин. деят. св. прич. м. р.

опердашил е производна форма на опердаша (мин. деят. св. прич. м. р.).