опаткаха

Речник на българския език

1. опаткаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опаткаха е производна форма на опаткам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опаткаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опаткаха е производна форма на опаткам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).