опасяло

Речник на българския език

1. опасяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опасяло е производна форма на опаса (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опасяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опасяло е производна форма на опаса (мин. деят. несв. прич. ср. р.).