опасло

Речник на българския език

1. опасло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опасло е производна форма на опаса (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опасло — мин. деят. св. прич. ср. р.

опасло е производна форма на опаса (мин. деят. св. прич. ср. р.).