опаричило

Речник на българския език

1. опаричило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опаричило е производна форма на опарича се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опаричило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опаричило е производна форма на опарича се (мин. деят. св. прич. ср. р.).