опаричвало

Речник на българския език

1. опаричвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опаричвало е производна форма на опаричвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опаричвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опаричвало е производна форма на опаричвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опаричвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опаричвало е производна форма на опаричвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опаричвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опаричвало е производна форма на опаричвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).