опаричвал

Речник на българския език

1. опаричвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаричвал е производна форма на опаричвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опаричвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаричвал е производна форма на опаричвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опаричвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опаричвал е производна форма на опаричвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опаричвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опаричвал е производна форма на опаричвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).