опарил съм

Речник на българския език

1. опарил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

опарил съм е производна форма на опаря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. опарил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

опарил съм е производна форма на опаря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).