опарил си

Речник на българския език

1. опарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опарил си е производна форма на опаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опарил си е производна форма на опаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).