опарвахте

Речник на българския език

1. опарвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

опарвахте е производна форма на опарвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. опарвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

опарвахте е производна форма на опарвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).