опарваха

Речник на българския език

1. опарваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опарваха е производна форма на опарвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опарваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

опарваха е производна форма на опарвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).