опарвах

Речник на българския език

1. опарвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

опарвах е производна форма на опарвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. опарвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

опарвах е производна форма на опарвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).