опарва

Речник на българския език

1. опарва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опарва е производна форма на опарвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опарва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опарва е производна форма на опарвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опарва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опарва е производна форма на опарвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).