опандизел

Речник на българския език

1. опандизел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опандизел е производна форма на опандизя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опандизел — мин. деят. несв. прич. м. р.

опандизел е производна форма на опандизя (мин. деят. несв. прич. м. р.).