опаковал

Речник на българския език

1. опаковал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаковал е производна форма на опаковам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опаковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаковал е производна форма на опаковам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опаковал — мин. деят. св. прич. м. р.

опаковал е производна форма на опаковам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опаковал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опаковал е производна форма на опаковам (мин. деят. несв. прич. м. р.).