опазил е

Речник на българския език

1. опазил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опазил е е производна форма на опазя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опазил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опазил е е производна форма на опазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).