онеправдала

Речник на българския език

1. онеправдала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

онеправдала е производна форма на онеправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. онеправдала — мин. деят. св. прич. ж. р.

онеправдала е производна форма на онеправдая (мин. деят. св. прич. ж. р.).