онеправдал

Речник на българския език

1. онеправдал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онеправдал е производна форма на онеправдая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. онеправдал — мин. деят. св. прич. м. р.

онеправдал е производна форма на онеправдая (мин. деят. св. прич. м. р.).