онеправдаел съм

Речник на българския език

1. онеправдаел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

онеправдаел съм е производна форма на онеправдая (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).