онеправдаело съм

Речник на българския език

1. онеправдаело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

онеправдаело съм е производна форма на онеправдая (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).