онеправдаело

Речник на българския език

1. онеправдаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онеправдаело е производна форма на онеправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онеправдаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

онеправдаело е производна форма на онеправдая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).