онеправдаел

Речник на българския език

1. онеправдаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онеправдаел е производна форма на онеправдая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. онеправдаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

онеправдаел е производна форма на онеправдая (мин. деят. несв. прич. м. р.).