онеправдаваха

Речник на българския език

1. онеправдаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

онеправдаваха е производна форма на онеправдавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. онеправдаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

онеправдаваха е производна форма на онеправдавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).