онеправдавало

Речник на българския език

1. онеправдавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онеправдавало е производна форма на онеправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онеправдавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онеправдавало е производна форма на онеправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. онеправдавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

онеправдавало е производна форма на онеправдавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. онеправдавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

онеправдавало е производна форма на онеправдавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).