онеправдавал

Речник на българския език

1. онеправдавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онеправдавал е производна форма на онеправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. онеправдавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онеправдавал е производна форма на онеправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. онеправдавал — мин. деят. св. прич. м. р.

онеправдавал е производна форма на онеправдавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. онеправдавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

онеправдавал е производна форма на онеправдавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).