онемяло е

Речник на българския език

1. онемяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онемяло е е производна форма на онемея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онемяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онемяло е е производна форма на онемея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).