онемяла

Речник на българския език

1. онемяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

онемяла е производна форма на онемея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. онемяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

онемяла е производна форма на онемея (мин. деят. св. прич. ж. р.).