онемявали

Речник на българския език

1. онемявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

онемявали е производна форма на онемявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. онемявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

онемявали е производна форма на онемявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. онемявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

онемявали е производна форма на онемявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. онемявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

онемявали е производна форма на онемявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).