онемеело

Речник на българския език

1. онемеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онемеело е производна форма на онемея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онемеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

онемеело е производна форма на онемея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).