онемеела

Речник на българския език

1. онемеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

онемеела е производна форма на онемея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. онемеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

онемеела е производна форма на онемея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).