оневинявал съм

Речник на българския език

1. оневинявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оневинявал съм е производна форма на оневинявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оневинявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оневинявал съм е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. оневинявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оневинявал съм е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).