оневинявал е

Речник на българския език

1. оневинявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оневинявал е е производна форма на оневинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оневинявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оневинявал е е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оневинявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оневинявал е е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).