оневинявало съм

Речник на българския език

1. оневинявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало съм е производна форма на оневинявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало съм е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. оневинявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало съм е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).