оневинявало си

Речник на българския език

1. оневинявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало си е производна форма на оневинявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало си е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. оневинявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало си е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).