оневинявало е

Речник на българския език

1. оневинявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало е е производна форма на оневинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало е е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оневинявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало е е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).