оневинявало

Речник на българския език

1. оневинявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оневинявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оневинявало е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оневинявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оневинявало е производна форма на оневинявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оневинявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оневинявало е производна форма на оневинявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).