оневинявали

Речник на българския език

1. оневинявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оневинявали е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оневинявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оневинявали е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оневинявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оневинявали е производна форма на оневинявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оневинявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оневинявали е производна форма на оневинявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).