оневинявала

Речник на българския език

1. оневинявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оневинявала е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оневинявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оневинявала е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оневинявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оневинявала е производна форма на оневинявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оневинявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оневинявала е производна форма на оневинявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).