оневинявал

Речник на българския език

1. оневинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оневинявал е производна форма на оневинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оневинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оневинявал е производна форма на оневинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оневинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оневинявал е производна форма на оневинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оневинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оневинявал е производна форма на оневинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).