онанирахте

Речник на българския език

1. онанирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

онанирахте е производна форма на онанирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. онанирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

онанирахте е производна форма на онанирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).