онанирал е

Речник на българския език

1. онанирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онанирал е е производна форма на онанирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. онанирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онанирал е е производна форма на онанирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. онанирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онанирал е е производна форма на онанирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).