онанирало

Речник на българския език

1. онанирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онанирало е производна форма на онанирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. онанирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

онанирало е производна форма на онанирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. онанирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

онанирало е производна форма на онанирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. онанирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

онанирало е производна форма на онанирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).