онанирал

Речник на българския език

1. онанирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онанирал е производна форма на онанирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. онанирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

онанирал е производна форма на онанирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. онанирал — мин. деят. св. прич. м. р.

онанирал е производна форма на онанирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. онанирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

онанирал е производна форма на онанирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).