онаковаха

Речник на българския език

1. онаковаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

онаковаха е производна форма на онаковам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. онаковаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

онаковаха е производна форма на онаковам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).